тихият пролетен дъжд

това е първото заглавие на пост на кирилица или поне така си мисля. възможно е някога някъде нещо да съм забравила, но все пак. а тихият пролетен дъжд спрях да го харесвам, особено последните няколко дни. след снощното чакане на тролеи, автобуси и други вече съм порядъчно настинала по някакъв лек и неприятен начин. леко ми е въртящо се, боли ме гърлото и други, но драмата е че както не мога да заспя или да си почина от настинката съзнанието ми скучае. имам си неща за правене, които ме чакат, които не искам да отлагам и т. н. и други, които възникват в движение и си мисля колко е тъпо човек да настине посред пролет заради дъжд. та искам да е по-топло и по-нормална държава искам. изтриха ми се научените хубави фрази до 4 клас, че е хубаво да имаме 4 сезона и че не всички имат...ами склонна съм да се откажа от сезоните и от много други неща.

и сега настинала не ми се спи и мигам трудно пред лаптопа, с който съм се базирала в леглото, просто защото не искам да ми е болно и да пия колдрекс. отново.

let's push things forward

This ain't the down it's the upbeat
Make it complete
So what's the story?
Guaranteed accuracy enhanced CD
Latest technology, Darts at Treble 20
Huge non-recuparable advance
Majors be vigilent
I excel in both content and deliverance
So let's put on our classics
And we'll ave a little dance, shall we?
No sales pitch, no media hype
No hydro, it's nice and ripe
I speak in communication in bold type
This AIN'T yer archetypal street sound
Scan for ultrasound North, South, East, West
And all round and then to the underground
You say that every thing sounds the same
Then you go buy them! There's no excuses my friend
Let's push things forward
As we progress to the checkpoint
I wholeheartedly agree with yer viewpoint
But this ain't your typical Garage joint
I make points which hold significance
That ain't a bag it's shipment
This ain't a track it's a movement
I got the settlement
My frequencies are transient
And resonate your eardrums
I make bangers not anthems
Leave that to the Artful Dodger
The broad shouldered 51% shareholder
You won't find us on Alta Vista
Cult classic, not bestseller
Your gonna need more power,
Plug in the freephase and the generator
Crank it up to the gigawatts
Critics ready with the potshots, the plot thickens
Put on yer mittens for these sub-zero conditions
But remember I'm just spittin',
Remember I'm just spittin'
Once bitten, forever smitten
You say that everything sounds the same
Then you go buy them! There's no excuses my friend
Let's Push Things Forward
Spilt jewels like Eastern Riches
Junkie Fixes
Around 'ere we say Birds, not bitches
As London Bridge burns down, Brixton's burning up
Turns out your in luck
Cos I know this dodgy fuck in The Duck
So it's just another showflick from your
Local City Poet
Case you geezers don't know it
Lets Push Things Forward
It's a tall order, but were taller
Calling all mawlers, backstreet brawlers
Cornershop crawlers, victories flawless
Love us or hate us, but don't slate us
Don't conform to formulas
Pop genres and such Sharp darts, double Dutch
Parked cars, troubles a much with more Bud
Let's Push Things Forward
You say that everything sounds the same
The you go buy them! There's no excuses my friend
Let's Push Things Forward.

cheesy

платежен баланс, графики кой какво решил, че е важно да помисли върху или не. подобен словоред чета от бързите записки по лекции и не ми ги разправяйте тези неща за губенето и убиването на време, те се случват в паралелна вселена на други хора. слушам 5nizza малко преди парадокса на леонтиев и си мисля колко хубаво би било да си танцувам боса на тях размахвайки шал в стил джанис джоплин, ама не точно. вместо това обаче трупам листи и моливи и искам да съм не като наполеон, а като красен станчев, ама без да пуша. а в макдоналдс имат учудващо хубав ърл грей. развила съм чудовищна непоносимост към придобитата несъобразителност и втеляване на геймърите появили се поради идиотско упорство. и никога не съм имала нещо толкова категорично против такива хора в личното ми пространство. никога преди.

mbfm

учим си, а списъкът с формули не е пълен, но повечето така или иначе няма да ни трябват за утре. важни са концепциите, а не справочните материали. умни решения, спомням си колко различно беше в гимназията, където четиризначните таблици бяха абсолютно забранени. доволно минава до момента. дано и утре изпитът за мине доволно. усещам как съм се зомбирала над учебника, а леглото ми отново цялото е затрупано с лекции. третият принцип на механиката явно важи и в ситуациите, в които се опитваш да си наблъскаш много неща в главата при това съвсем не нематериални...главоболно, но силата е обратна по посока.

x-end-y

зачертванията по календара, твърде многото прочетена нехудожествена литература, кафето без закуска, денят без кафе и закуска в безсъзнателна сутрин, папки, повече папки чанти и тефтери и не остана място за архивите. планове за месеци напред, думата инфохолик и новини през лигавиците. влизам в ритъм или в лудница, това е въпрос за страничните наблюдатели, а аз се чувствам наиситна добре. годината мина интензивно и интересно, доволна съм. и все пак недостатъчно доктор Хаус, блогове, разходки в планината и хубаво кафе. усмихвам се повече, по модел на нато и калинчо от реториката, с които бяхме страхотни против легализирането на проституцията ведньж. усмихвам се повече на принципа на униформите в училища и доц.Чобанов, така че да бъде въздействащо без да си личи наистина ли е или захаросвам иронията. карамел, не обичам вече толкова крем карамел. Продължава да ми е някак виновно като си почивам твърде много, независимо, че предните месеци съм си причинявала твърде много от другото. явно ми е дошло времето да прочета вебер за протестантската етика в бизнеса и да знам защо така го правят японците без марко семов. тази година приключи официалната математика в живота ми, но тя отстъпи място на подобаващи неща. а всъщност все повече ми се танцува на подходящ джаз.